Прояви милосърдие, за да бъдеш удостоен с милосърдие!

Нашите предци са успели да разгадаят мъдростта в тези думи и навсякъде запалили огнища на милосърдието. Който се интересува, ще научи, че освен за хората, има основавани дори фондации за защита и закрила на животните... Това означава, че разбирането за милосърдие на някои хора се е превърнало в основна черта на характерите им. Доста "незнайни герои" (ще ги спомена като "незнайни герои", защото те не обичали да бъдат изтъквани, дори да бъдат споменавани имената им - поради опасение у тях да не се подхрани егото и самолюбието), ако забележели птица със счупен крак, щъркел със счупено крило от тях започвало да блика състрадание, а милосърдието им ги вдъхновявало да построят приют за животните, които не успявали да стигнат последната си спирка. Отстрани погледнато, в усърдието си, сякаш те изграждали дом за безпризорни хора...

Но нека се върнем в наши дни и си отговорим на въпроса: А какво е нашето милосърдие към хората? Дали нашите съвременници са толкова милосърдни към хората, поне толкова, колкото предшествениците ни са били към животните? Ако сме обективни, отговорът, който ще си дадем, няма да бъде никак приятен и вдъхновяващ!...

- Жажда за война

- Разпространено насилие

- Липса на човешко отношение

- Всяване на паника

- Насаждане на омраза

- Изпитване наслада от чуждата мъка и желание за мъст

- Ненавист към различния (религия, етнос, култура...)

- Манипулации на общественото мнение...

Можем с болка да отбележим, че от една страна ние постепенно губим нишката на милосърдието, дори към себе си, а от друга, че подрастващото поколение расте и се възпитава в безразличие, агресия и жестокост.

У кого е истинската причина за хилядите неприятни събития и за нетърпимата социална атмосфера - у нас, у всеки един от нас, който толерира насилието, гнета и езика на омразата. Който призовава към нетърпимост и насажда вражда чрез своето действие, бездействе или думи.

Разходете се из медийното пространство, по блоговете, прочетете коментарите в тях - езикът на омразата е във врахната си точка. Постоянно се говори за насилие, за убийства, за ненавист, злоба - у хората се всява панически страх и чувство за безизходица. После се чудим защо има толкова психично болни, защо хора отнемат своя живот, защо децата се бият в училище и защо подлагат на системен тормоз по-слабите от тях...

Хората вместо да бъдат стресирани всекидневно, всеки един член на обществото трябва да погледне към останалите с милосърден поглед и да добави към него своята собствена воля, разум и мисъл - да подаде своята ръка за подкрепа и да каже блага дума.

Тези, които използваме своя здрав разум, носим отговорност да бъдем състрадателени към обществото, в което живеем, към човечеството, дори към всички живи твари, защото нашият човешки дълг ни зове към това.

Другият проблем, с който се сблъскваме е неравномерното използване и злоупотребяване с чувството за милосърдие. Това нещо е изключително противно и вредно, дори повече от жестокостта.

Когато милосърдието се проявява на точното място, то е като водата, с която се съживява изсъхналата земя, а злоупотребата с него е опасно като цунами. В този ред на мисли - много е важно към кого се проявява милосърдие и в каква степен. Ако се прояви милосърдие към яростния, това ще го направи още по-агресивен и ще го насърчава към още по-голямо насилие спрямо останалите. Трябва да се разбере, че не може да се проявява милосърдие към този, който изпитва удоволствие от това да вреди на другите. Да се прояви милоста към него би било равносилно да се оставят хората в клетката на кобрите...

Да се проявява милосърдие към онези, които проявяват жестокост, умопомрачение, кръвожадност, безсърдечие и нямат милост към останалите - това би било най-страшното безмилостно отношение спрямо онези, които са угнетени... Запомнете, че всички добронамерени хора трябва да положат усилия, за да възтържеструва добротата и справедливостта. Не позволявайте никой да бъде угнетяван, дори да не ви е пръв приятел. Правете добро -доброто един ден ще бъде възнаградено!