Моето сърце...

Всевишния даде ми едно сърце,

удивяващо се навред щом погледне.

Идва миг - ликува, а в друг - ридае и тъгува.

Студ сковава го веднъж, чини му се, че настава люта зима.

Друг път се съживява, от приятна вест се възродява,

като прелестно красива лозова градина.

В миг над небесата се издига,

в друг - вдън земята слиза.

Струва ми се, че е капчица, а ето - в океан прелива.

В миг невежо е, нищо сякаш не знае,

в друг - превръща се в Гален или Люкман (лечителя),

гмурвайки се в мъдростите на познанието.

В миг като Исус душите мъртви съживява,

в друг влиза в храма на надменността

подобно на Хаман и Фараона...