Ела да поговорим с душите си...

Идвам с надежда... Идвам с доверие...

Ще приютиш ли една скитническа, страдалческа душа, о, Всевишни? Знам, Ти си създал земята и небето. Но аз няма да наследя нищо друго, освен онова, в което съм бил искрен. Затова чета и се прекланям. Затова пиша и се надявам. Дай ни полза от тези тиктакащи минути. Позволиш ли да излъжем себе си, никой няма да ни припознае за приятел. А за онзи, който носи слънце в душата си, навсякъде има светлина и просветление. Сиянието на вярата не може да бъде прикрито. Защото сиянието на вярата е недостижимо за човека. Инак убийците биха го помрачили. А тези, които причакват в тъмнината, за да излеят гнева си върху някого, биха разкъсали всичко сияйно на хиляди парчета... Наистина, Дяволът обича само тъмнината и всичко онова, което вярата озарява, заслепява неговите роби и те се борят да го разрушат на всяка цена.

Но ти, читателю, не бъди от тях. Ела при нас. Нашият глас е благороден, думите ни са кротки, душите – богобоязливи.

В нас няма гордост, за да те нараним. Ще благословим всеки, който Бог обича, и всички, които обичат Него. Ще те изпратим до дома ти.

Влюбеният често притваря очите, свенлив е погледът му, защото пред него стои взорът на Свидетеля. Ела, за да видиш чрез сълзите ни колко е близо Този, Който лекува. Ела, докато си човек. Превърнеш ли се в звяр, ще те пусне Ръката на Явния. Ще бъде скрито за теб милосърдието, състрадателността и всичко човешко...

Онова, което не можеш да изречеш, то е запазено за Бог, за Този, Който дава огнените думи, за Този, към Когото сме устремени. Тичаме към Теб, о, Всевишни. Приеми ни, преди краката ни да са се оплели в раздори и заблуди. Наистина днес много хора искат да угасят огъня на вярата... Затова, читателю, ела да поставим съчки в огъня, който не бива да угасва. Позволим ли този огън да угасне, децата ни никога няма да изпитат блаженството от праведния живот. Ще се родят без да имат пристан в този свят на бури и падения, в свят на чакане справедливостта да възтържествува. Ще спрат да се надяват за среща с Твореца си. А не бива. Всички копнеем за среща с Него. Поне веднъж да зърнем Този, Който цял живот е бдял над нас. Но и искаме прошка от Него. Много прошки… Знаеш ли, читателю, можеш да приемеш словата ми за молитва. Но както и да ги приемеш, аз просто ти давам знак. Не тълкувай нищо буквално. Използвай разума си, а когато достигнеш преграда, не се отчайвай – помоли Всезнаещия за знание. Не се подвеждай по безгрижния полет на птиците в небето. Те усилено търсят прехрана за рожбите си, които чакат безпомощни в гнездото. И твоето знание е безпомощно, тялото ти е твърде ранимо, за да го оставиш насаме с Дявола и неговите изкушения.

Не подценявай Дявола. Той не е излъгал един или двеста. Уважавай силата му.

Пази се от хора, които се надсмиват над Дявола, защото те ще се надсмеят със същата лекота и над Бога...