Социално желан родител

За нуждите и за потребностите…

За надеждите и за мечтите…

За очакванията от нас и към нас…

Страшно много на брой съществителни бихме могли да поставим в тези многоточия. Но, като че ли, колкото и клиширано да звучи, най-големият ни стремеж си остава обичта.

Тук ще си поговорим за една специфична форма на обич, с която би трябвало всеки да бъде закърмен - с майчинската/бащинската обич. Защото какъвто и да бъдеш и да искаш да си по професия или социален статус, това, от което никой не бива да бъде отучван е човечността.

Ще започна с едно национално проучване за професионалната ориентация и интереси, организирано от Фондация на бизнеса за образованието през 2008 година. Основните изводи, които извличат, интервюирайки 302 момчета и 308 момичета от 2 до 11 клас е, че:

- с нарастване на опита и информацията, младите хора губят увереност и ориентация;

- медиите се утвърждават като един от факторите с най-мощно въздействие върху кариерната ориентация на младите хора;

- родителите са решаващ фактор и стимул за успешната кариера на своите деца.

Истинският просперитет се постига с високо образование, висока култура и преди всичко – достъпно образование. Не би възникнало понятието информационен хаос, ако т.нар. пазачи на входа – gatekeepers (понятие въведено от Уолтър Липман) – спазваха етичните кодекси за правене и поднасяне на новини. Затова пожънаха такъв успех блоговете. Полезната информация вече се набавя и разпространява в социални мрежи, с ограничен достъп на потребители. Това по правило и на практика постига хаосът – отцепване, сегментиране на малки социални групи, умишлено отдалечаващи се от обществения дневен ред.

Говорейки за полезната информация, за вниманието към младото поколение, за отговорностите на разумния човек, бих искала да цитирам авторът Бертранд Шнайдер, който в своята книга „Скандал и срам” споделя: „Говорейки за образованието през XXI век, ние трябва да признаем една-единствена идеология – идеологията за създаване на условия да се изпълни главното предназначение на хората – да бъдат ЧОВЕЦИ. А това означава, че всичко на този свят се постига чрез образованост, култура и вяра.

Образован – това значи знаещ и можещ човек.

Културен – това значи виждащ и разбиращ човек.

Вярващ – това значи състрадателен и нравствен човек.”

Тези три акцента, които той посочва, биха могли да се разглеждат като основите на всеки един SWOT анализ:

- да разберем до колко е информирана, образована и активна нашата целева публика;

- да разберем до колко тя преследва и цени истината и само истината;

- да разберем до колко целевата ни публика все още притежава чувствителни сензори, разпознаващи чужда болка и са готови да се притекат на помощ.

Само че целевата публика на подобен SWOT анализ ще бъдем самите ние. Въпросът е: кой ще плати за подобно проучване?!

От нас зависи дали ще възпитаме у поколенията си образованост, култура и вяра. Затова ревностно трябва да ги защитаваме, да се опитваме да ги направим неразделна част от всеки един наш ден.

Множеството анимационни филмчета, за които дори вече е клише да казваме, че са изключително брутални и насърчават към насилие; изследванията на УНИЦЕФ, съвместно със загрижени НПО в България и техните изводи, ясно открояват за пореден път, че агресията е все още наш съгражданин.

Едно по-общо и по-точно определение на агресията би могло да бъде: агресивно поведение е всяко поведение, чрез което някой наранява друго живо същество, друг човек или себе си, или което е насочено към повреждане или унищожаване на вещи и предмети.

Като най-сериозните проблеми за нашите деца и подрастващи, извод от наблюденията на УНИЦЕФ и ДАЗД (Държавна агенция за закрила на детето) в брошурата за родители, бяха откроени следните:

• Най-сериозните проблеми за децата между 8 и 11 години са свързани с адаптирането към училището (дисциплината, трудностите при усвояване на учебния материал и голямата претовареност в училище), както и агресията на улицата и между децата в училище.

• При подрастващите на 12 – 15 години основните проблеми са свързани с агресията на улицата и между децата в училище, с трудностите при усвояването на учебния материал и употребата на наркотици.

• Сред проблемите на 16 – 19 годишните на първите места изпъкват употребата на наркотици и алкохол.

• Трите най-проблемни области за младите хора в България са свързани с употребата на вещества, водещи до зависимости, с агресията и трудности с усвояването на учебния материал.

Като цяло изследването регистрира слаба ефективност на съществуващите възможности за решаване на проблемите на децата. Основните причини за това са:

• липса на достатъчно комуникация и качествено общуване между родителите и децата;

• прехвърляне на отговорността за възпитанието на децата и подрастващите между институциите от системата за закрила на децата, родителите и училището;

• неефективно взаимодействие между институциите, ангажирани с грижата и закрилата на децата.

Тук ще перифразирам великолепната мисъл на Уолтър Липман, че „между мен и света стои моята представа за него”, така: между мен и детето ми стои моята представа за него. Чувала съм неведнъж родители да наричат децата си „необуздани” и „лоши”. Ако това е родителската представа за децата им, то… Всъщност, тук какво бих могла да кажа?!

Социално желан родител. Мечтан родител. Родител приятел. Родител закрилник. Родител, който разказва приказки и целува по челото за лека нощ. Ех, кой не е копнял за такъв уют?!

Мисля си, че ако наистина се научим да бъдем емпатични, да се поставим в обувките на другите, пък били тези други нашите деца, и самите ние няма да бъдем толкова черногледи. Това понятие, това чувство е страхотно. Да гледаш света през очите на другия. Ето това е заветна мисия. Ето това е определението за желания родител: който вижда като детето си.

Обичта не се подразбира, докато не бъде назована, докато не бъде почувствана и изведена на преден план. Това не е просто родителска или гражданска отговорност. Това е най-същественият завет на всички религии: „Обичайте се!”

(Благодаря на автора 3а статията!)