Робът на ХХІ век

Много хора наивно предполагат, че робството като социално явление отдавна е отишло в небитието. Но това съвсем не е така! То само се е "преоблякло", (сменило е своята маска - ловка демагогска мимикрия на съвременните робовладелци), придобило е друга форма и по мое мнение, още по-уродлива.

Та нима не е роб този, който не притежава свободно регулиране на своята дейност, на своите постъпки!

Нима не е роб този, който не може открито да заяви своите ценностни ориентации - включително и конфесионалното си, верско предпочитание!

Нима не е роб този, който не може открито да изразява и отстоява своето виждане за нещата и да постъпва в съответствие със своето гледище!

И накрая, не е ли роб този, който всецяло зависи от друг - този друг, който във всеки момент и отведнъж, мигновено, може да го лиши от всичко: и от храна, и от питие, и от покрив над главата, просто с едно отнемане на неговата работа...

"Откупът на роба" на ХХІ век предвижда осигуряване на неговото право на свобода да си намери място в живота съгласно своето виждане, своите интереси, своето разположение на духа и накрая, своите умствени и физически възможности. В противен случай, той е роб, но вече в много по-страшен смисъл, отколкото, да речем, в ранното средновековие, защото той е израснал интелектуално (живеейки в несравнимо по-модерна епоха и развита съвременна цивилизация!) и си дава пълен отчет за неадекватността на своето положение, което го и довежда до бунт и съответно до нестабилност на обществото като цяло.

И така, в днешно време, ние ставаме свидетели на масовото претворяване в живота - превръщането на човека в роб и използване на продукта на неговия труд за обогатяване на работодателя за сметка на неадекватното заплащане на труда му (или незаплащането му въобще).