Щастие

Веднъж един човек, както си вървял по пътя, намерил щастие. - Ти на кого си? - попитал човекът. - Изгубих се! - тъжно отговорило щастието. - Щом не си на никого и не знаеш чие си, защо не станеш мое? Сложил човекът щастието на своето рамо и продължил по пътя си. Но въпреки че носел щастието на рамото си, той не усещал никакво въодушевление, сякаш изобщо го нямало. Той се обърнал към него и го попитал за причината. А щастието му отвърнало: - Ако нечие щастие намалява, то твоето не може да стане повече!...