Обратът в живота на един пластичен хирург

Д-р Ричард Тео беше един от най-успешните козметични хирурзи. Едва 40 годишният милионер живееше подобно на богатите и известни хора. Ала един ден живота му изцяло се преобърна. Откриха рак на белите му дробове в 4 стадий. Това го накара да прекара останалото време от живота си размишлявайки и накрая стигна до заключението, че щастието и морала имаха съвсем различно определение. Много пъти последните думи на един човек са най-вдъхновяващи и живота ги променя. Навярно това е така, защото те са принудени да мислят и размишляват за техните истински приоритети в живота, тъй като нямат и не разполагат с лукса на времето, както другите хора. "Надявам се, че няма да чакаме да дойде края на живота ни, за да спрем да живеем глупаво и неграмотно." Това е откъс от последната му реч пред бъдещите стоматолози на 19 януари 2011г., около 10 месеца след поставената му диагноза. Умира на 18 октомври 2012г. - Подобно на болшинството млади хора аз бях типичен продукт на съвременното общество. - казва Ричард Тео. - Сравнително успешен продукт, който обществото изисква.

Семейството ми бе под средностатистическото. Медиите и хората около мен ми казваха, че щастието е в успеха и че успехът е да бъдеш богат. С тази нагласа аз бях изключително конкурентен младеж. Завърших медицина и се дипломирах като лекар. Ако сте наясно, през последните години има рязък възход в пластичната хирургия. Много пари могат да се спечелят в този сектор. Затова реших, че е време да си тръгна и напуснах обучението си по средата, за да създам клиника по пластична хирургия с дневен център.

Бизнесът щеше да е добър, много добър! Клиниката започна работа. Измина една седмица, после три, след това 2 - 3 месеца. Бях поразен, имаше твърде много пациенти. Суетата е фантастичен бизнес. Наех един лекар, след това втори, трети, четвърти и в рамките на една година, ние спечелихме милиони. И това само за една година. Но не ми беше достатъчно, защото бях обсебен от това. Реших да разширя дейността си в Индонезия, за да получа парите на всички Тай тай (богато омъжени жени, които не работят), които не им биха мигнали очите да си направят пластични операции. Животът беше прекрасен...

Достигнах до такъв момент в живота си, че бях на върха на кариерата си и имах всичко, за което мечтаех и всичко беше под мой контрол.

Е, не бях прав. Не е било нищо под мой контрол. През месец март, миналата година, почувствах някакви болки в кръста. Мислех си, че това се дължи на многото тежки клякания, които правех. Отидох при един мой съученик да ми направи ЯМР, за да се уверя, че не е някаква гръбначна дискова херния или нещо подобно. Още същата вечер, той ми се обади и каза, че са открили изменения в костния мозък на гръбначния ми стълб.

Попитах го, какво означава това? Всъщност знаех какво означава, но не можех да го приема. Та аз все още ходех на фитнес. На следващия ден направихме томография, чрез която откриха рак на белия дроб в 4 стадий. Бях шокиран. Откъде дойде това? Беше се разпространил към мозъка, гръбначния стълб, черния дроб и надбъбречните жлези. В един момент, аз стоях там мислейки си, че съм на върха на кариерата си и всичко е под мой контрол, а в следващия миг - бях изгубил всичко. Казаха ми, че дори и с химиотерапия, ми остават най-много 3-4 месеца живот. Бях смазан, а кой не би бил? Изпаднах в тежка депресия.

Иронията е, че въпреки всичко, което притежавах - успехи, трофеи, коли, къщата ми - те не ми носеха никакво щастие. Напротив - бях на дъното, в тежка депресия, разсъждавайки как тези притежания не ми доставяха радост. Истинското щастие не се е състояло в тях, както си бях въобразявал. Това, което наистина ми донесе спокойствие и комфорт, през последните девет месеца, бяха близките ми хора, приятелите ми, онези които наистина се грижеха за мен, плачеха и се смееха заедно с мен и бяха в състояние да съпреживеят болката и страданието, които изпитвах. Те ми донесоха щастие. Да, никоя от безбройните вещи не ме направи щастлив, както го направиха те. Всеки от нас знае, че ще умре. Истината е, че никой не го вярва, защото ако вярвахме, щяхме да правим нещата по доста различен начин. Когато се изправих пред лицето на смъртта, отказах се от всичко и се фокусирах само върху това, което е от съществено значение. Иронията е, че единствено, когато се учим как да умрем, се научаваме как да живеем. Знам, това звучи много болезнено, но е истината, през която преминавам. Не позволявайте на обществото да ви казва как да живеете. Не позволявайте на медиите да ви казват какво трябва да правите. Именно тези неща се случиха с мен. Водих този живот с амбицията да постигна щастието, но не се получи. Затова добре си помислете как искате да изживеете собствения си живот. Не и според това, което другите хора ви казват да направите. Вие сами трябва да решите дали искате да служите на себе си, или ще промените живота на някой. Защото истинското щастие не идва от служенето на себе си. Мислех че е това, но се оказа, че не е… Също така, най-важното, което разбрах е, че истинската радост идва от познаването на Бога. Не да знаеш за Бога, имам предвид не само да прочетеш за Него, а да имаш лична връзка с Твореца, да имаш лични взаимоотношения с Него. Това е най-важното, което съм научил.

Ако трябва да го обобщим, ще кажа, че колкото по-рано подредим приоритетите си в живота ни, толкова по-добре ще бъде за нас. Не бъдете като мен – аз нямах друга възможност. Трябваше да го науча по трудния начин.

Надявам се, ние всички да научим уроците на този променящ се живот, преди да е станало твърде късно. Защото не знаем, колко време ни остава на този свят…

Това са част от последните думи на 40 годишния козметичен хирург и милионер д-р Ричард Тео, който почина на 18 октомври 2012 година.