През 1935 година в Ню Йорк съдили жена за кражба на хляб. Съдия бил Фиорело Лагуардия. На подсъдимата скамейка се оказала възрастна жена.
- Дъщеря ми е болна, а мъжът ѝ я изостави. Двете ми внучета гладуват, откраднах хляб, за да ги нахраня… - опитала да се защити жената.
- Тя трябва да бъде наказана, господин съдия. Кражбата не трябва да бъде оправдавана в никакъв случай! - потвърдил иска си собственика на магазина.
- Да, законът трябва да се спазва! Глобявам подсъдимата с 10 долара или 10 денонощия арест. 10-те долара трябва да бъдат платени в касата на съда, след заседанието! - отсъдил съдията и продължил: - Освен това, глобявам всички присъстващи в залата по 1 долар, в това число глобявам и себе си, за това, че живеем в град, където сме допуснали възрастна жена да е принудена да краде, за да нахрани своите внуци. Съдебният пристав да събере глобите незабавно и да предаде парите на подсъдимата…
Всички в залата дали повече от долар за жената, включително и собственика на магазина, от който жената откраднала хляба.
Ето, в това се крие разликата между СЪЧУВСТВИЕТО и СЪСТРАДАНИЕТО. Съчувствието вижда бедата и изказва съжаление, а състраданието вижда бедата и казва: "Аз ще помогна!"
Comments